A23a: Чудовищен айсберг, малко по-малко от трилион тона
Учените в този момент имат положителни цифри, с цел да опишат същинския мащаб на най-големия айсберг в света, A23a. Сателитните измервания демонстрират, че замръзналият блок има обща междинна дебелина малко над 280 m (920 фута ). Комбинирано с известната му повърхност от 3900 кв. км (1500 кв. мили), това дава размер от почти 1100 куб. км и маса малко под един трилион тона. Айсбергът, който се отдели от антарктическото крайбрежие през 1986 година, е на път да се отнесе оттатък Белия континент. Той е достигнал сериозна точка в пътуването си, споделят откривателите, като идващите няколко седмици евентуално ще решат бъдещата му траектория през Южния океан. За да сложим новите данни за дебелината в някакъв подтекст, лондонският небостъргач 22 Bishopsgate е висок 278 метра - по-добър в Обединеното кралство единствено с 310-метровата кула Shard. Но A23a също е повече от два пъти по-голяма повърхност от Голям Лондон, което му придава повсеместен профил, сходен на този на кредитна карта. Измерванията на A23a идват от задачата CryoSat-2 на Европейската галактическа организация. Това деец галактически транспортен съд носи радарен алтиметър, кадърен да усети каква част от размера на берг е над водолинията. Използвайки информация за плътността на леда, по-късно е допустимо да се дефинира какъв брой би трябвало да се потопи. " Спътниците за алтиметрия като CryoSat-2, които мерят дистанцията до повърхността на айсберга и до морската повърхнина, ни разрешават да следим дебелината на айсберга от космоса, " доктор Ане Браакман-Фолгман от Университета на Тромсьо – Арктическия университет на Норвегия сподели пред BBC News. " Те също по този начин ни разрешават да следим по какъв начин айсбергът изтънява, до момента в който се излага на по-топли океански води. " И дружно с познанията за топографията на морското дъно, ние знаем къде ще се стовари айсберг или по кое време е изтънял задоволително, за бъде пуснат още веднъж. " Когато бергът стартира да се движи, след 2020 година, стана все по-трудно да се получат необятни измервания на дебелината. Но в случай че приемем повърхност от 3900 кв. км и междинна обща дебелина от 285 m, тогава A23a има размер от 1113 кубични километра и маса от 950 милиарда тона. Леден шелф Filchner, в южната част на морето на Уедел, A23a съвсем незабавно беше затънал в плитка дънна кал, с цел да се трансформира в „ мразовит остров “ за повече от три десетилетия. И данните от CryoSat към този момент могат да обяснят за какво. Бергът не е еднообразен блок – някои елементи са по-дебели от други. CryoSat показва, че една секция по-специално има доста бездънен кил, който през 2018 година имаше прегазване - потопената част от айсберг - от съвсем 350 m. И точно този сектор закотви A23a толкоз дълго. Сателитните изображения даже демонстрират повърхностните пукнатини, които са се отворили непосредствено над кила вследствие на жестокия конфликт с морското дъно. И през идващите години A23a последователно губи маса, с цел да се освободи в последна сметка и да стартира да се движи. " През последното десетилетие сме очевидци на устойчиво понижаване на дебелината с 2,5 м на година, което бихте очаквали поради температурите на водата в морето Уедел, " доктор Анди Ридаут от University College London and the Natural Environment Центърът за полярно наблюдаване и моделиране на изследователския съвет, сподели. A23a към този момент е достигнал върха на Антарктическия полуостров, където има обединение на разнообразни потоци от бързо движеща се вода, които се въртят по посока на часовниковата стрелка към континента. Начинът, по който той взаимодейства с тези и западните ветрове, които преобладават в тази част на света, ще управлява къде ще отиде колосът по-късно. Но се чака да поемете по пътека, наречена " алея на айсберга ", която сочи в посока към английската отвъдморска територия Южна Джорджия. Учените ще наблюдават напредъка му с интерес. Толкова огромни бергове имат надълбоко въздействие върху околната среда. " Те са виновни за доста дълбокото разбъркване на морската вода ", сподели проф. Майк Мередит от Британското антарктическо изследване пред BBC News. " Те разрушават океанските води, извеждайки хранителни субстанции на повърхността и, несъмнено, изпускат и доста прахуляк. " Всичко това ще оплоди океана - постоянно ще видите разцвет на фитопланктон след тях. "
